Скрита

21.02.2008 г., 16:52 ч.

Поезия » Друга

635 0 0

Стискам здраво зъби, мълча

не казвам нищо, скривам се.

Тъй както охлюв крие се от страх,

така стаявам се в черупка аз.

Нима превърнах се във плужек

без мнение, без глас и без посока.

Не казвам никога това, което мисля,

от страх да не разкрият личността ми

погазена, потъпкана и заразена

с вируса на самотата, спокойствието и тишината.

А бях безумно дива

и живях щастливо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.