19 jun 2007, 10:37

Скрита истина

  Poesía
895 0 2
 

Защото ти си това, за което живея,

Защото ти си това, за което се смея.

Ти си всичко в моя живот,

Ти си въздуха и водата,

Ти си моята мечта.

Заради теб се боря,

Заради теб все още мечтая.

Ти си спомена в моето сърце,

Ти си огъня в моите ръце.

Ти си истински приятел.

Искам спомена за мен,

Вечно да живее в теб.

Искам всеки път,

Когато погледнеш в моите очи,

Да виждаш онези две сълзи,

скрити дълбоко в моята душа.

И в момента заради теб плаче тя,

Плаче горчиво в нощта.

Стоя, скръстил ръце,

Молейки се на всички богове.

Да бъдеш завинаги до мен.

Благодаря ти, че ме подкрепяш,

Макар че една истина не знаеш.

И моля те,

Когато тези редове четеш,

Не ме питай,

По-добре е да не знаеш.

Страх ме е да ти кажа,

Страх ме е да не те загубя.

Всеки път, когато те погледна,

Крещи моята душа,

Ала устните безмълвни стоят.

Не ще проговорят,

И дума не ще да обелят.

Моля те, не бой се!

Аз ще победя,

И болката си сам ще спра.

Прости ми, моля те,

Прости ми, че от теб съм скрил.

Ала беше ме страх,

И много болеше.

Но не питай нищо,

Някой ден ще разбереш.

Аз ще продължа дотогава

С тази маска да играя.

И своята душа

Пред никого не ще разкрия.

Моля те, не ме оставяй,

Не и заради това.

Ще ти кажа,

Но няма да бъде сега.

Прекалено много те обичам,

Прекалено много за да те загубя.

Защо ли пиша всичкото това?

Защо ли те обърквам така?

Ако искаш да ме сразиш,

Давай - сега е момента!

Режи смело,

Режи надълбоко.

Но не използвай нож,

Няма смисъл от него.

От думите боли повече,

От тях повече кръв ще изтече.

Ако ли не,

Прости за всички грехове,

Прости ми, моля те,

Прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ще го имам в предвид.Благодаря!
  • Този стих е хубав, но ако го намалиш на половина и оставиш най- важното и красивото ще стане значително по-добър. Хубавите неща се четат на един дъх!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...