Защото ти си това, за което живея,

Защото ти си това, за което се смея.

Ти си всичко в моя живот,

Ти си въздуха и водата,

Ти си моята мечта.

Заради теб се боря,

Заради теб все още мечтая.

Ти си спомена в моето сърце,

Ти си огъня в моите ръце.

Ти си истински приятел.

Искам спомена за мен,

Вечно да живее в теб.

Искам всеки път,

Когато погледнеш в моите очи,

Да виждаш онези две сълзи,

скрити дълбоко в моята душа.

И в момента заради теб плаче тя,

Плаче горчиво в нощта.

Стоя, скръстил ръце,

Молейки се на всички богове.

Да бъдеш завинаги до мен.

Благодаря ти, че ме подкрепяш,

Макар че една истина не знаеш.

И моля те,

Когато тези редове четеш,

Не ме питай,

По-добре е да не знаеш.

Страх ме е да ти кажа,

Страх ме е да не те загубя.

Всеки път, когато те погледна,

Крещи моята душа,

Ала устните безмълвни стоят.

Не ще проговорят,

И дума не ще да обелят.

Моля те, не бой се!

Аз ще победя,

И болката си сам ще спра.

Прости ми, моля те,

Прости ми, че от теб съм скрил.

Ала беше ме страх,

И много болеше.

Но не питай нищо,

Някой ден ще разбереш.

Аз ще продължа дотогава

С тази маска да играя.

И своята душа

Пред никого не ще разкрия.

Моля те, не ме оставяй,

Не и заради това.

Ще ти кажа,

Но няма да бъде сега.

Прекалено много те обичам,

Прекалено много за да те загубя.

Защо ли пиша всичкото това?

Защо ли те обърквам така?

Ако искаш да ме сразиш,

Давай - сега е момента!

Режи смело,

Режи надълбоко.

Но не използвай нож,

Няма смисъл от него.

От думите боли повече,

От тях повече кръв ще изтече.

Ако ли не,

Прости за всички грехове,

Прости ми, моля те,

Прости!