Скритата любов

7 mar 2017, 18:21

Poesía » Otra

175 0 3

Незнайна любов ли ме тръска,

че страдам по пътя невинен?

Сърцето на две ми се пръска

и в мислите съм си насùнен.

Ридая и скърцам със зъби...

Изгарям и вечер във треска.

Набъбват ми все, като гъби

и моите чувства до днеска.

Забързан и влюбван по пътя

вървя си аз винаги с нея.

Пресичам дори кръстопътя

и с нея си само живея.

Сега чак - на възраст - разбирам:

било е любов към живота!

И всички си сили събирам

за среща с поредна Голгота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-08T14:45:11+02:00

Много хубаво!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-08T06:58:02+02:00

Скритата любов към живота! Чудесен стих, Никола! Харесах и оценявам високо!
vedrina (Марина Стоянова)

2017-03-07T19:52:09+02:00

!!!