Скритата любов
Незнайна любов ли ме тръска,
че страдам по пътя невинен?
Сърцето на две ми се пръска
и в мислите съм си насùнен.
Ридая и скърцам със зъби...
Изгарям и вечер във треска.
Набъбват ми все, като гъби
и моите чувства до днеска.
Забързан и влюбван по пътя
вървя си аз винаги с нея.
Пресичам дори кръстопътя
и с нея си само живея.
Сега чак - на възраст - разбирам:
било е любов към живота!
И всички си сили събирам
за среща с поредна Голгота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
