Mar 7, 2017, 6:21 PM

Скритата любов 

  Poetry » Other
174 0 3

Незнайна любов ли ме тръска,

че страдам по пътя невинен?

Сърцето на две ми се пръска

и в мислите съм си насùнен.

 

Ридая и скърцам със зъби...

Изгарям и вечер във треска.

Набъбват ми все, като гъби

и моите чувства до днеска.

 

Забързан и влюбван по пътя

вървя си аз винаги с нея.

Пресичам дори кръстопътя

и с нея си само живея.

 

Сега чак - на възраст - разбирам:

било е любов към живота!

И всички си сили събирам

за среща с поредна Голгота.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??