14 mar 2025, 11:07

Скрито

520 1 2

 

Зад очите си крия непотребно сърце,
уморено от болка нежелано че е,
уморено от това да се крие в ъгли,
и не искащо вече да бие дори.

Зад очите си крия разпилени мечти,
неизречени думи, недочакани дни,
наранена, разбита от обич душа,
зад очите си крия мен от всички дори.

Зад очите си крия една излишна любов,
феникс скрит н
асред пепел, неразперил крила,

свито в мрака едно плахо, малко дете,
тайно вярващо още в чудеса и във теб.

Зад очите си крия толкоз много неща,
че погледнеш ли честно, ще изпиташ вина.
Но ти стоиш там, зад дебели стени,
и очакваш да бъде всичко както преди.

14.III. 2025 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очите са прозорецът на душата. Те говорят и ни казват всичко, което другите премълчават. Хубав стих!
  • Изумително! Придала си силен смисъл във всяка една дума, която си изрекла. Самият начин, по който си структурирала творбата е впечатляващ и много въздействащ!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....