14 mar 2025, 11:07

Скрито

513 1 2

 

Зад очите си крия непотребно сърце,
уморено от болка нежелано че е,
уморено от това да се крие в ъгли,
и не искащо вече да бие дори.

Зад очите си крия разпилени мечти,
неизречени думи, недочакани дни,
наранена, разбита от обич душа,
зад очите си крия мен от всички дори.

Зад очите си крия една излишна любов,
феникс скрит н
асред пепел, неразперил крила,

свито в мрака едно плахо, малко дете,
тайно вярващо още в чудеса и във теб.

Зад очите си крия толкоз много неща,
че погледнеш ли честно, ще изпиташ вина.
Но ти стоиш там, зад дебели стени,
и очакваш да бъде всичко както преди.

14.III. 2025 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очите са прозорецът на душата. Те говорят и ни казват всичко, което другите премълчават. Хубав стих!
  • Изумително! Придала си силен смисъл във всяка една дума, която си изрекла. Самият начин, по който си структурирала творбата е впечатляващ и много въздействащ!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...