Скрито
Зад очите си крия непотребно сърце,
уморено от болка нежелано че е,
уморено от това да се крие в ъгли,
и не искащо вече да бие дори.
Зад очите си крия разпилени мечти,
неизречени думи, недочакани дни,
наранена, разбита от обич душа,
зад очите си крия мен от всички дори.
Зад очите си крия една излишна любов,
феникс скрит насред пепел, неразперил крила,
свито в мрака едно плахо, малко дете,
тайно вярващо още в чудеса и във теб.
Зад очите си крия толкоз много неща,
че погледнеш ли честно, ще изпиташ вина.
Но ти стоиш там, зад дебели стени,
и очакваш да бъде всичко както преди.
14.III. 2025 г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
