8 ago 2004, 15:58

Скръб

  Poesía
1.9K 0 6
Покрит с наметалото на тежка скръб,
аз крача в мрачната гора от болка,
кръвта, те казват, се измива с кръв,
но няма във десницата ми вече сила.

Прости ми, моля те, безсилен бях,
не стигнах там навреме да помогна,
безсилен съм дори да отмъстя,
напразно ти ми вярваше, не мога.

И нищо друго днес не мога да направя,
освен безбройни дни и нощи да скърбя,
но мога аз едничко нещо да ти обещая,
не ще забравя нито миг прекаран с теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идеята или не съществува, или е предадена по възможно най-глуповатия начин, така че да се загуби напълно измежду плоските опити за рими. Напълно разтрошеният ритъм само допълва цялостната липса дори на наченки на благозвучие.

    "болка"-"сила"
    "скърбя"-"теб"
    И това от ПОЕТА, който смее да каже, че "Прощално" на Вапцаров не е римувано.
    Вместо да хвърляш злостни, псевдокомпетентни коментари за чужди творби, наблегни на своите собствени.
  • А чакай - аз и за свелите лъчи съм писал . Къде за секс, къде за смърт, къде за тежко пиянство - за всеки го по нещо

    Хакуна матата,
    Симба
  • Защо всички млади поети все за скръб пишат?!
    Тъй ли няма един светъл лъч, който да опишат!
  • algona мерси за свежия коментар
  • Хахахахаха, щом казваш. Намери ме някъде по чатовете и ще ти издам една малка тайна

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...