8 ago 2004, 15:58

Скръб

  Poesía
1.9K 0 6
Покрит с наметалото на тежка скръб,
аз крача в мрачната гора от болка,
кръвта, те казват, се измива с кръв,
но няма във десницата ми вече сила.

Прости ми, моля те, безсилен бях,
не стигнах там навреме да помогна,
безсилен съм дори да отмъстя,
напразно ти ми вярваше, не мога.

И нищо друго днес не мога да направя,
освен безбройни дни и нощи да скърбя,
но мога аз едничко нещо да ти обещая,
не ще забравя нито миг прекаран с теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идеята или не съществува, или е предадена по възможно най-глуповатия начин, така че да се загуби напълно измежду плоските опити за рими. Напълно разтрошеният ритъм само допълва цялостната липса дори на наченки на благозвучие.

    "болка"-"сила"
    "скърбя"-"теб"
    И това от ПОЕТА, който смее да каже, че "Прощално" на Вапцаров не е римувано.
    Вместо да хвърляш злостни, псевдокомпетентни коментари за чужди творби, наблегни на своите собствени.
  • А чакай - аз и за свелите лъчи съм писал . Къде за секс, къде за смърт, къде за тежко пиянство - за всеки го по нещо

    Хакуна матата,
    Симба
  • Защо всички млади поети все за скръб пишат?!
    Тъй ли няма един светъл лъч, който да опишат!
  • algona мерси за свежия коментар
  • Хахахахаха, щом казваш. Намери ме някъде по чатовете и ще ти издам една малка тайна

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....