suffer_angelus (Иван Атанасов)
26 557
8.08.2004 г., 15:58 ч.

Скръб 

  Поезия
1576 0 6
Покрит с наметалото на тежка скръб,
аз крача в мрачната гора от болка,
кръвта, те казват, се измива с кръв,
но няма във десницата ми вече сила.

Прости ми, моля те, безсилен бях,
не стигнах там навреме да помогна,
безсилен съм дори да отмъстя,
напразно ти ми вярваше, не мога.

И нищо друго днес не мога да направя,
освен безбройни дни и нощи да скърбя,
но мога аз едничко нещо да ти обещая,
не ще забравя нито миг прекаран с теб.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идеята или не съществува, или е предадена по възможно най-глуповатия начин, така че да се загуби напълно измежду плоските опити за рими. Напълно разтрошеният ритъм само допълва цялостната липса дори на наченки на благозвучие.

    "болка"-"сила"
    "скърбя"-"теб"
    И това от ПОЕТА, който смее да каже, че "Прощално" на Вапцаров не е римувано.
    Вместо да хвърляш злостни, псевдокомпетентни коментари за чужди творби, наблегни на своите собствени.
  • А чакай - аз и за свелите лъчи съм писал . Къде за секс, къде за смърт, къде за тежко пиянство - за всеки го по нещо

    Хакуна матата,
    Симба
  • Защо всички млади поети все за скръб пишат?!
    Тъй ли няма един светъл лъч, който да опишат!
  • algona мерси за свежия коментар
  • Хахахахаха, щом казваш. Намери ме някъде по чатовете и ще ти издам една малка тайна
  • Не е хубаво да се отдаваш само на скръбта.
    В този случай усещам, че тя не е достатъчна!
Предложения
: ??:??