8.08.2004 г., 15:58

Скръб

1.9K 0 6
Покрит с наметалото на тежка скръб,
аз крача в мрачната гора от болка,
кръвта, те казват, се измива с кръв,
но няма във десницата ми вече сила.

Прости ми, моля те, безсилен бях,
не стигнах там навреме да помогна,
безсилен съм дори да отмъстя,
напразно ти ми вярваше, не мога.

И нищо друго днес не мога да направя,
освен безбройни дни и нощи да скърбя,
но мога аз едничко нещо да ти обещая,
не ще забравя нито миг прекаран с теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идеята или не съществува, или е предадена по възможно най-глуповатия начин, така че да се загуби напълно измежду плоските опити за рими. Напълно разтрошеният ритъм само допълва цялостната липса дори на наченки на благозвучие.

    "болка"-"сила"
    "скърбя"-"теб"
    И това от ПОЕТА, който смее да каже, че "Прощално" на Вапцаров не е римувано.
    Вместо да хвърляш злостни, псевдокомпетентни коментари за чужди творби, наблегни на своите собствени.
  • А чакай - аз и за свелите лъчи съм писал . Къде за секс, къде за смърт, къде за тежко пиянство - за всеки го по нещо

    Хакуна матата,
    Симба
  • Защо всички млади поети все за скръб пишат?!
    Тъй ли няма един светъл лъч, който да опишат!
  • algona мерси за свежия коментар
  • Хахахахаха, щом казваш. Намери ме някъде по чатовете и ще ти издам една малка тайна

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...