В дън земя, трупът ти гние,

неуспокоявано...

Гарги грачат на гроба ти

Непокътната душата ти от времето

в мир грее и почива.

Тази суета на света я погуби.

Бялото белее отвъд,

светлината е толкова ярка.

Аз виждам те, чувам те

в края на тунела - кристално ясно.

Ще се срещнем в съня ми,

знам  аз това ....

Усещам и с предчувствие

сънувам те под короната на

дърветата, пропити със

сутрешна роса.

Въздухът напоен с мирис 

на почва и мъгла попива

по плътта ми.

А ти все така жълто блед

като призрак, протягаш

ръце към мене съсухрени

Дърпаш ме....

Клони спираловидно 

увиват се в мене.

Студ прониза ме, небе изсипа се

Прилепи литнаха над мене.

Мракът попълни въздухът

Едно голямо нищо разстла се

Събудих се!

6 декември, 2019 г.