7 дек. 2019 г., 08:36

Скръб

1.2K 0 0

В дън земя, трупът ти гние,

неуспокоявано...

Гарги грачат на гроба ти

Непокътната душата ти от времето

в мир грее и почива.

Тази суета на света я погуби.

Бялото белее отвъд,

светлината е толкова ярка.

Аз виждам те, чувам те

в края на тунела - кристално ясно.

Ще се срещнем в съня ми,

знам  аз това ....

Усещам и с предчувствие

сънувам те под короната на

дърветата, пропити със

сутрешна роса.

Въздухът напоен с мирис 

на почва и мъгла попива

по плътта ми.

А ти все така жълто блед

като призрак, протягаш

ръце към мене съсухрени

Дърпаш ме....

Клони спираловидно 

увиват се в мене.

Студ прониза ме, небе изсипа се

Прилепи литнаха над мене.

Мракът попълни въздухът

Едно голямо нищо разстла се

Събудих се!

 

6 декември, 2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...