7.12.2019 г., 8:36

Скръб

1.2K 0 0

В дън земя, трупът ти гние,

неуспокоявано...

Гарги грачат на гроба ти

Непокътната душата ти от времето

в мир грее и почива.

Тази суета на света я погуби.

Бялото белее отвъд,

светлината е толкова ярка.

Аз виждам те, чувам те

в края на тунела - кристално ясно.

Ще се срещнем в съня ми,

знам  аз това ....

Усещам и с предчувствие

сънувам те под короната на

дърветата, пропити със

сутрешна роса.

Въздухът напоен с мирис 

на почва и мъгла попива

по плътта ми.

А ти все така жълто блед

като призрак, протягаш

ръце към мене съсухрени

Дърпаш ме....

Клони спираловидно 

увиват се в мене.

Студ прониза ме, небе изсипа се

Прилепи литнаха над мене.

Мракът попълни въздухът

Едно голямо нищо разстла се

Събудих се!

 

6 декември, 2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...