Скръб

5 ago 2009, 0:33

Poesía

394 0 0

Връщам се на мястото,

където видях как затихнаха кротко

две млади души.

Сам вървя, а в очите напират отново

сълзи. Поглеждам небето и знам,

че там горе някъде си и ти.

Понякога се опитвам да бъда

силен, да си кажа просто „забрави” .

Да изтрия сълзите

и да си спомня как плачех от радост,

когато усмихваше се ти...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.