Задушна скука ме обгръща,
отива си за миг и пак при мен се връща,
празно, безметежно, безнадеждно,
ползва мойто време безвъзмездно.
Като пресъхнал извор вече тъй ненужен
е животът ми със грехове заслужен,
минават ден след ден и час след час,
секундите пред мене гонят се в захлас.
Ако беше болка, щях да я усетя,
ако бе любов, щеше да е тъй превзета,
но е само скука - тих убиец,
уж не прави нищо този жалък кръвопиец. ...