Задушна скука ме обгръща,

отива си за миг и пак при мен се връща,

празно, безметежно, безнадеждно,

ползва мойто време безвъзмездно.

Като пресъхнал извор вече тъй ненужен

е животът ми със грехове заслужен, 

минават ден след ден и час след час,

секундите пред мене гонят се в захлас.

Ако беше болка, щях да я усетя,

ако бе любов, щеше да е тъй превзета,

но е само скука - тих убиец,

уж не прави нищо този жалък кръвопиец.

Ще си чакам като на последна гара

как душата ми запалена догаря,

без надежда, без сълзи,

този тих неканен гост вече ме уби.