8 nov 2009, 2:12

Скулптор 

  Poesía » De amor
500 0 3

     СКУЛПТОР

 

Длето забивах във камъка -

раждаще се лицето на жена.

Под острието пламна пламък.

На тялото  бях дал - живинка.

 

С най-тънкото длето

очите в мрамора  изваях,

коси от камък сплетох...

... За сърце забравих. Накрая...

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??