17 jun 2006, 1:10

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ...

  Poesía
2.1K 0 21
Скъпи приятелю... Пак ли си тъжен.
Нова любов ли деня ти смути.
Или потънал в мрачни безсъници
буден сънуваш и нижеш мечти.

Много ли станаха... Дай да ги видя.
И разкажи ми за тази жена.
Тя те обичала, ти си бил влюбен,
слънце целувало детски лица.

Млада и жадна била обичта ви,
страстно преливаща в порив и стих.
Ала ранима била гордостта ви
и не простила женски каприз.

Денем децата рисували майки,
нощем се будели леко... и с вик.
Много въпроси и укори кратки
били изписани в техния лик.

И онемяла твоята песен.
Тихо помръкнали двете слънца.
Бяла надежда понякога блесвала,
но не изгряла в лице на жена.

Пак ти подавам поредна цигара.
Твойта угасна. От мъжка сълза.
Бягат ми думите, но ти желая
с вярна любов да посрещнеш деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Ласка и Мери.
    Слави може би мисли... Или отдавна е забравил.
  • Злате, сега отново преоткривам твоето стихотворение. Наистина си страхотна. Наистина може да стане в прекрасна балада.Какво стана с предложението, което прочетох на Слави (Ростислав Войнов), направи ли музика по текста?6+
  • Много ми хареса!
  • О, какво интересно предложение. Не, Слави, нямам нищо против да го облечеш в музика, нямам и нищо против да го публикуваш в отдел музика тук или където решиш. Преди да се публикува, държа да го чуя.
    Единственото, което ще ме извади от равновесие, е да му дадеш ритъм на някой бесен кючек. Да, писано е по истински случай. Лирическия и действителния герой са едно и също лице.
    Веси, и на теб благодаря.
  • Великолепно е! Браво!(6)

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...