Възседнал петнистия си ден,
по павирания си път препускаш,
все към нещо устремен,
което не бива да пропуснеш.
Не бързай толкова, недей!
За всичко си има време.
Всяко нещо не копней -
дребното е без значение.
Но всяко малко срещнато,
ако в теб е вътре сбрано,
на дъното на ямата 
е най-голямото, грамадното -
поглед, усмивка и дихание
за думичката, най-важната ...
Боже, как се разприказвах, на обрат... 
Не слушай мен, човече!
Скъсания живот си снаждах,
ти си бързай, аз пристигнах вече...