6 сент. 2017 г., 10:18

Скъсан живот

477 0 0

 

 

 

 

 

Възседнал петнистия си ден,
по павирания си път препускаш,
все към нещо устремен,
което не бива да пропуснеш.
Не бързай толкова, недей!
За всичко си има време.
Всяко нещо не копней -
дребното е без значение.
Но всяко малко срещнато,
ако в теб е вътре сбрано,
на дъното на ямата 
е най-голямото, грамадното -
поглед, усмивка и дихание
за думичката, най-важната ...
Боже, как се разприказвах, на обрат... 
Не слушай мен, човече!
Скъсания живот си снаждах,
ти си бързай, аз пристигнах вече...

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...