Зловонна смрад цареше в пуста стая,
цигарен дим на блудник остарял.
Поредна чаша е изпил до края,
загубил всичко, беше се предал.
Коси сребристи, рошави се стелят,
по мъжкото изстрадало лице.
Дори и устните му днес немеят,
разбрали, че така му е добре.
Ръцете груби, вече изпотени,
юмрук събират, удрят с лекота,
оставяйки стъклата разтрошени,
на масата, прозорец и врата. ...