Слабост с неизбежен край
Зловонна смрад цареше в пуста стая, цигарен дим на блудник остарял. Поредна чаша е изпил до края, загубил всичко, беше се предал.
Коси сребристи, рошави се стелят, по мъжкото изстрадало лице. Дори и устните му днес немеят, разбрали, че така му е добре.
Ръцете груби, вече изпотени, юмрук събират, удрят с лекота, оставяйки стъклата разтрошени, на масата, прозорец и врата.
По пода снимки разпокъсани стояха, с образи на него с две деца, тогава те щастливи си вървяха, повярвали, че имат си баща.
Но в него, спирт жадуваше кръвта му, сега очите капеха сълза, подир сълза. Оставен беше сам със слабостта му, а беше някога добър баща...
посветено |
© Вероника Камбурова All rights reserved.
