30 окт. 2008 г., 20:25

Слабост с неизбежен край 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
750 0 4
Зловонна смрад цареше в пуста стая,
цигарен дим на блудник остарял.
Поредна чаша е изпил до края,
загубил всичко, беше се предал.
Коси сребристи, рошави се стелят,
по мъжкото изстрадало лице.
Дори и устните му днес немеят,
разбрали, че така му е добре.
Ръцете груби, вече изпотени,
юмрук събират, удрят с лекота,
оставяйки стъклата разтрошени,
на масата, прозорец и врата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Камбурова Все права защищены

Предложения