Слабост с неизбежен край

30 окт. 2008 г., 20:25

Поэзия » Другая

694 0 4

Зловонна смрад цареше в пуста стая,

цигарен дим на блудник остарял.

Поредна чаша е изпил до края,

загубил всичко, беше се предал.

Коси сребристи, рошави се стелят,

по мъжкото изстрадало лице.

Дори и устните му днес немеят,

разбрали, че така му е добре.

Ръцете груби, вече изпотени,

юмрук събират, удрят с лекота,

оставяйки стъклата разтрошени,

на масата, прозорец и врата.

По пода снимки разпокъсани стояха,

с образи на него с две деца,

тогава те щастливи си вървяха,

повярвали, че имат си баща.

Но в него, спирт жадуваше кръвта му,

сега очите капеха сълза, подир сълза.

Оставен беше сам със слабостта му,

а беше някога добър баща...

посветено

Polyto (Поли Ангелова)

2008-10-31T14:36:10+02:00

Много силни думи!
siriusblek (Сириус Блек)

2008-10-31T01:43:43+02:00

доста е въздействащо
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2008-10-30T23:07:15+02:00

!!! Аз нямам какво да кажа!!!Поздрави от мен!!!
Sorbus (Пенко Пенков)

2008-10-30T22:01:52+02:00

Много е силно и много трогателно! Поздравления... Много ми хареса, да знаеш! Не разбирам защо има толкова малко коментари и четения.
Само мъъъничко повече "полир" няма да му е излишен. Но и така е хубаво...