31 ago 2007, 15:02

Сладка болка

  Poesía
1.4K 1 5
Душата ми - скитаща блудница,
намери своят дом, издигна крепост.
В болката от теб - закъсняла любов -
се преоткри и заживя, написа епос.
Лети от щастието, че дарява.
Боли единствено това,
че вече не е млада...
А обича младо,
лудо,
безусловно.
Обладана от Нищото
била  досега.
Белязана от теб,
след теб ще бъде Нищо.
Боли и този страх,
че те измисля,
за да оцелее...
Че си лъжа,
мечтана, нейна,
причина, за да повилнее...
А действителността е друга...
Без значение.
Спирачки няма.
Усещам се силна,
а ти си ми слабост.  :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Дуплищева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...