Сладка болка
намери своят дом, издигна крепост.
В болката от теб - закъсняла любов -
се преоткри и заживя, написа епос.
Лети от щастието, че дарява.
Боли единствено това,
че вече не е млада...
А обича младо,
лудо,
безусловно.
Обладана от Нищото
била досега.
Белязана от теб,
след теб ще бъде Нищо.
Боли и този страх,
че те измисля,
за да оцелее...
Че си лъжа,
мечтана, нейна,
причина, за да повилнее...
А действителността е друга...
Без значение.
Спирачки няма.
Усещам се силна,
а ти си ми слабост. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Дуплищева Всички права запазени
