Aug 31, 2007, 3:02 PM

Сладка болка

  Poetry
1.4K 1 5
Душата ми - скитаща блудница,
намери своят дом, издигна крепост.
В болката от теб - закъсняла любов -
се преоткри и заживя, написа епос.
Лети от щастието, че дарява.
Боли единствено това,
че вече не е млада...
А обича младо,
лудо,
безусловно.
Обладана от Нищото
била  досега.
Белязана от теб,
след теб ще бъде Нищо.
Боли и този страх,
че те измисля,
за да оцелее...
Че си лъжа,
мечтана, нейна,
причина, за да повилнее...
А действителността е друга...
Без значение.
Спирачки няма.
Усещам се силна,
а ти си ми слабост.  :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...