24 oct 2010, 17:38

Сладка мечта

1.3K 0 7

На този перваз с цигара в ръка
дим обхваща ме цялата.
Вятърът гали голото ми тяло -
тръпна цялата в неговата прегръдка.
Впивам нокти в тялото си
и устните до кръв прехапвам.
Очи затварям, за да видя теб...
Как нежно устни по тялото ти плъзгам,
как от теб цялата тръпна!
Чувствам как ръцете ти по тялото ми играят...
Усещам как в мен се вливаш
нежно, бавно, пак и пак ...
И там стена - твоето име аз крещя...
Стичам се бавно от тебе покорена...
В погледа ми дивото се чете ...
Ах ти, момче...
Подпали ме ...
Там, в нощта... нека не си само сладка мечта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • оххххх.... е не и в това стихче се влюбих... моля те давай само така... обичкам те
  • Не винаги се сбъдват, за съжаление.
  • Така ти изживяваш своето си душевно удовлетворение ... ! Похвално !!! А винаги ли се сбъдват мечтите ти или всичко завършва като в моето стихотворение "Сън" ?
  • Първичното в мен е страста вложена в мисълта за предстоящото и страста в самата случка ..
  • Определено ти се отдава да свързваш полезното с приятното. Кое смяташ за първично в поезията си - случката или представата ти за предстоящо събитие ?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...