24.10.2010 г., 17:38

Сладка мечта

1.3K 0 7

На този перваз с цигара в ръка
дим обхваща ме цялата.
Вятърът гали голото ми тяло -
тръпна цялата в неговата прегръдка.
Впивам нокти в тялото си
и устните до кръв прехапвам.
Очи затварям, за да видя теб...
Как нежно устни по тялото ти плъзгам,
как от теб цялата тръпна!
Чувствам как ръцете ти по тялото ми играят...
Усещам как в мен се вливаш
нежно, бавно, пак и пак ...
И там стена - твоето име аз крещя...
Стичам се бавно от тебе покорена...
В погледа ми дивото се чете ...
Ах ти, момче...
Подпали ме ...
Там, в нощта... нека не си само сладка мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • оххххх.... е не и в това стихче се влюбих... моля те давай само така... обичкам те
  • Не винаги се сбъдват, за съжаление.
  • Така ти изживяваш своето си душевно удовлетворение ... ! Похвално !!! А винаги ли се сбъдват мечтите ти или всичко завършва като в моето стихотворение "Сън" ?
  • Първичното в мен е страста вложена в мисълта за предстоящото и страста в самата случка ..
  • Определено ти се отдава да свързваш полезното с приятното. Кое смяташ за първично в поезията си - случката или представата ти за предстоящо събитие ?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...