24 окт. 2010 г., 17:38

Сладка мечта

1.3K 0 7

На този перваз с цигара в ръка
дим обхваща ме цялата.
Вятърът гали голото ми тяло -
тръпна цялата в неговата прегръдка.
Впивам нокти в тялото си
и устните до кръв прехапвам.
Очи затварям, за да видя теб...
Как нежно устни по тялото ти плъзгам,
как от теб цялата тръпна!
Чувствам как ръцете ти по тялото ми играят...
Усещам как в мен се вливаш
нежно, бавно, пак и пак ...
И там стена - твоето име аз крещя...
Стичам се бавно от тебе покорена...
В погледа ми дивото се чете ...
Ах ти, момче...
Подпали ме ...
Там, в нощта... нека не си само сладка мечта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • оххххх.... е не и в това стихче се влюбих... моля те давай само така... обичкам те
  • Не винаги се сбъдват, за съжаление.
  • Така ти изживяваш своето си душевно удовлетворение ... ! Похвално !!! А винаги ли се сбъдват мечтите ти или всичко завършва като в моето стихотворение "Сън" ?
  • Първичното в мен е страста вложена в мисълта за предстоящото и страста в самата случка ..
  • Определено ти се отдава да свързваш полезното с приятното. Кое смяташ за първично в поезията си - случката или представата ти за предстоящо събитие ?

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...