Ти повярва ли? Аз не.

Че някога ще ми мине - лъжа е.

В сърцето ми никой друг не се побира,

а любовта ми - тя лесно не умира.

Отрова сладка за живота си ми ти

и плача, и искам те, макар и да боли.

Заел си сърцето ми,

в него няма място.

Не разбра ли?

Липсваш ми ужасно!

Научих се и мога да плувам в тъмното,

още щом видях красивите ти очи.

Изглежда вече ме е страх от светлото,

в живота ми светлото ела да бъдеш ти.

Като дете си мислех, че кафявите очи са безразлични,

но доказа ми обратното ти.

И всеки път, когато ме погледнеш, 

сякаш диаманти виждам, а не очи.

Твоята отрова предизвиква халюцинации,

изглежда навсякъде си ти.

Замръзнала и безмълвна седя,

а в главата ми името ти безспирно се крещи.

Отровата сладка става все по-силна

и има ли за нея антидот?

Пред всички съм силна, пред нея безсилна,

ефектът ще трае дори в друг живот.