Сладка отрова
Ти повярва ли? Аз не.
Че някога ще ми мине - лъжа е.
В сърцето ми никой друг не се побира,
а любовта ми - тя лесно не умира.
Отрова сладка за живота си ми ти
и плача, и искам те, макар и да боли.
Заел си сърцето ми,
в него няма място.
Не разбра ли?
Липсваш ми ужасно!
Научих се и мога да плувам в тъмното,
още щом видях красивите ти очи.
Изглежда вече ме е страх от светлото,
в живота ми светлото ела да бъдеш ти.
Като дете си мислех, че кафявите очи са безразлични,
но доказа ми обратното ти.
И всеки път, когато ме погледнеш,
сякаш диаманти виждам, а не очи.
Твоята отрова предизвиква халюцинации,
изглежда навсякъде си ти.
Замръзнала и безмълвна седя,
а в главата ми името ти безспирно се крещи.
Отровата сладка става все по-силна
и има ли за нея антидот?
Пред всички съм силна, пред нея безсилна,
ефектът ще трае дори в друг живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристън Маринова Всички права запазени
