22 ago 2010, 16:41

Сладка забрава

  Poesía » Otra
960 0 0

В сладка тишина бавно потъвам,

в море от забрава потапям се аз.

Дъждът капе по моите длани,

солта разяжда моите рани.


Болка припомни ми, че все още съм жив,

прати ме в проклето сияние.

Бдение вечно над живия труп -

кратък момент на признание.


След като изплувам и вече съм сух,

изпадам във силна агония, чувствам се толкова кух.

И, по някаква странна ирония,

за чуждия писък съм глух.


Толкова празен, без капка емоция,

как да си помогна, какво да направя.

Търся единствено аз начин

да се потопя отново в това море от забрава.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...