3 abr 2009, 20:55

Сладки спомени

3.9K 0 0

Как искам пак да те прегърна,

да зърна твоите очи,

да мога времето да върна,

отново да сме аз и ти.

 

Уви, съдбата раздели ни.

Защо тъй жестока е със нас?

Да не виждам твоите очи,

да не чувам твоят глас.

 

Очи толкова искрени,

невинни като на малко дете

и глас, подчиняващ сърцето ми,

мислите ти да чете.

 

Дори след всички пречки между нас,

не спирам да мисля за теб

и знам, че въпреки всичко, което ни сполетя,

заедно ще вървим по пътя към любовта.

 

 

            02.04.2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...