Сладки спомени
3.9K
0
0
Как искам пак да те прегърна,
да зърна твоите очи,
да мога времето да върна,
отново да сме аз и ти.
Уви, съдбата раздели ни.
Защо тъй жестока е със нас?
Да не виждам твоите очи,
да не чувам твоят глас.
Очи толкова искрени,
невинни като на малко дете
и глас, подчиняващ сърцето ми,
мислите ти да чете.
Дори след всички пречки между нас,
не спирам да мисля за теб
и знам, че въпреки всичко, което ни сполетя,
заедно ще вървим по пътя към любовта.
02.04.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Петрова Всички права запазени
