18 nov 2008, 21:35

*Сладко - горчиво*

  Poesía » Otra
913 0 3
 

От сладкото

припадъци обземат ме.

Сънуван полет бе опропастен.

Горчивото припарва ми на устните,

от липса на целувки

делника - обременен.

Кръжене без почивка.

Стонове нечути.

И поредни мисли,

приземени парашути,

от ледени обятия -

на розов цвят прииска им се

да покълнат...

Наивност бледа

плиска се във слепоочия,

кафето в чашата е пак вгорчено.

А сладкото ехти ми

в безсъзнание,

от стъргане на мисли отегчено...

Призраци са на рояци

клепките и

в овехтели спомени примигват,

оттеглят се във преждата

на страсти,

зениците без фокус се размиват...

 

Сладкото мирише на припадъци.

Горчивото -  ха,

то си прави твърди намеци...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...