От сладкото
припадъци обземат ме.
Сънуван полет бе опропастен.
Горчивото припарва ми на устните,
от липса на целувки
делника - обременен.
Кръжене без почивка.
Стонове нечути.
И поредни мисли,
приземени парашути,
от ледени обятия -
на розов цвят прииска им се
да покълнат...
Наивност бледа
плиска се във слепоочия,
кафето в чашата е пак вгорчено.
А сладкото ехти ми
в безсъзнание,
от стъргане на мисли отегчено...
Призраци са на рояци
клепките и
в овехтели спомени примигват,
оттеглят се във преждата
на страсти,
зениците без фокус се размиват...
Сладкото мирише на припадъци.
Горчивото - ха,
то си прави твърди намеци...
© Мир Всички права запазени