14 ago 2021, 9:48

Сладко жить - целая наука

  Poesía
1K 1 5

За да се оближе сладоледа,
иска се финес, сърце, душа.
С топъл поглед трябва да се гледа,
да се топи преди докосване сместа.

 

Бавно, плавно всяка капка,
се разхожда из небцето за копнеж.
Сладост сочна в очарователна захапка,
изпъва Душата с енергийния пълнеж.

Без значение на вид и марка,
изкуство е сладоледа да ядем.
Опитайте, когато Отдадеността е господарка!
Сладостта наука е, нека го... прозрем! 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей Ася май обичаш ти и шоколад,
    че ,попива като Шексперовите сонети,
    сладостите казват не засища глад
    но са муза на .......гламави поети!! Усмииииих!
  • Оооо Россси! Аз зная , че ти умееш с поглед да стопяваш сладоледа , а от там нататък е приказка (сетих се за една много очарователна твоя творба) Благодаря от сърце , че наминаваш....радваш ме!
  • Сладоледът е като живота, ако не го ядеш бързо се топи, а важното е и да умееш да му се насладиш!😁
  • "Сладко жить - целая наука" е прозрение - мото на моята любимка Маша (от анимацията "Маша и мечока". Виждайки светналите ясни очета на Маша (въпреки че е рисуван образ) се сещам за онази чиста детска отдаденост на Радостта!
    "Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос." както "отсече" Карлсон! Едно искрено Усмийййх! Благодаря , че наминаваш!
  • Миг, заглавието цитат ли е?
    За да се ближе сладолед, си трябва просто класа 😛😊

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...