Aug 14, 2021, 9:48 AM

Сладко жить - целая наука

  Poetry
1K 1 5

За да се оближе сладоледа,
иска се финес, сърце, душа.
С топъл поглед трябва да се гледа,
да се топи преди докосване сместа.

 

Бавно, плавно всяка капка,
се разхожда из небцето за копнеж.
Сладост сочна в очарователна захапка,
изпъва Душата с енергийния пълнеж.

Без значение на вид и марка,
изкуство е сладоледа да ядем.
Опитайте, когато Отдадеността е господарка!
Сладостта наука е, нека го... прозрем! 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хей Ася май обичаш ти и шоколад,
    че ,попива като Шексперовите сонети,
    сладостите казват не засища глад
    но са муза на .......гламави поети!! Усмииииих!
  • Оооо Россси! Аз зная , че ти умееш с поглед да стопяваш сладоледа , а от там нататък е приказка (сетих се за една много очарователна твоя творба) Благодаря от сърце , че наминаваш....радваш ме!
  • Сладоледът е като живота, ако не го ядеш бързо се топи, а важното е и да умееш да му се насладиш!😁
  • "Сладко жить - целая наука" е прозрение - мото на моята любимка Маша (от анимацията "Маша и мечока". Виждайки светналите ясни очета на Маша (въпреки че е рисуван образ) се сещам за онази чиста детска отдаденост на Радостта!
    "Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос." както "отсече" Карлсон! Едно искрено Усмийййх! Благодаря , че наминаваш!
  • Миг, заглавието цитат ли е?
    За да се ближе сладолед, си трябва просто класа 😛😊

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...