14.08.2021 г., 9:48

Сладко жить - целая наука

1K 1 5

За да се оближе сладоледа,
иска се финес, сърце, душа.
С топъл поглед трябва да се гледа,
да се топи преди докосване сместа.

 

Бавно, плавно всяка капка,
се разхожда из небцето за копнеж.
Сладост сочна в очарователна захапка,
изпъва Душата с енергийния пълнеж.

Без значение на вид и марка,
изкуство е сладоледа да ядем.
Опитайте, когато Отдадеността е господарка!
Сладостта наука е, нека го... прозрем! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей Ася май обичаш ти и шоколад,
    че ,попива като Шексперовите сонети,
    сладостите казват не засища глад
    но са муза на .......гламави поети!! Усмииииих!
  • Оооо Россси! Аз зная , че ти умееш с поглед да стопяваш сладоледа , а от там нататък е приказка (сетих се за една много очарователна твоя творба) Благодаря от сърце , че наминаваш....радваш ме!
  • Сладоледът е като живота, ако не го ядеш бързо се топи, а важното е и да умееш да му се насладиш!😁
  • "Сладко жить - целая наука" е прозрение - мото на моята любимка Маша (от анимацията "Маша и мечока". Виждайки светналите ясни очета на Маша (въпреки че е рисуван образ) се сещам за онази чиста детска отдаденост на Радостта!
    "Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос." както "отсече" Карлсон! Едно искрено Усмийййх! Благодаря , че наминаваш!
  • Миг, заглавието цитат ли е?
    За да се ближе сладолед, си трябва просто класа 😛😊

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...