Боровинки, боровинки,
с гребени ви стрижем
чак под връх един планински
с белналата хижа.
Тези топченца мънички,
сякаш са мъниста
и полезно е за всички
сладко – прима виста.
Вкъщи старите буркани
мама с гъба търка.
Татко сладкото в казана
със бъркалка бърка.
Аз с лъжичка го опитвам –
търся си белята.
Батко ловко го разсипва
точно до чертата.
После под казан на двора
палиме огнище.
Херметично да затворят –
въздуха издишват.
С батко на филия мажем
сладко, още топло.
Хапваме и пълним стажа
с гумената топка.
Боровинките ни в устни –
целите лилави.
Толкова са сладки, вкусни
мама как ги прави!
© Иван Христов Todos los derechos reservados