26 oct 2015, 22:34

Сладко от костилки

Poesía » Civil

741 2 20

СЛАДКО ОТ КОСТИЛКИ

Диагноза: Жив, но в недоимък.

Самотата - с форма на вретено.

Джоба - празен. А живота - в примка

от десетки сметки неплатени.

Чаша вино. Друга. Пак... Бутилка.

А в тефтера низ от вересии.

Друго няма. Дни като костилки.

Като смърт с въже на дълга шия.

Вик нечут. И светлина за други.

Перспективи в блян и непрогледност.

Само бръснещ вятър за заслуги

в пътя към смъртта. С медал за вечност.

25.10.2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Наденце, радвам се, че си тук!❣️

2021-05-13T21:00:39+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Болезнено и така актуално!

2021-05-13T18:02:39+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Правилно си го определила. А твоите думи потвърждават търсеното единство между текст и специфичност на изказа.
Е, май започнах с опити сама да се анализирам, а това е работа на читателя!❣️🌺🍀 Хубав ден от мен!

2021-05-12T10:40:29+03:00
palenka (П Антонова)

точно! защото глаголът означава действие или движение, а днес животът е скован в безвремие

2021-05-12T09:05:34+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Много ми хареса написаното от теб, че " духовният недоимък се изражда в ръжда", Пепи! За мен интересното в това стихотворение е, че то е безглаголно. Прегръщам те!🤗

2021-05-12T08:57:55+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0