Oct 26, 2015, 10:34 PM

Сладко от костилки

  Poetry » Civic
742 2 20

 

 

 

     СЛАДКО ОТ КОСТИЛКИ

 

 

Диагноза: Жив, но в недоимък.

Самотата - с  форма на вретено.

Джоба - празен. А живота - в примка

от десетки сметки неплатени.

 

Чаша вино. Друга. Пак... Бутилка.

А в тефтера низ от вересии.

Друго няма. Дни като костилки.

Като смърт с въже на дълга шия.

 

Вик нечут. И светлина за други.

Перспективи в блян и непрогледност.

Само бръснещ вятър за заслуги

в пътя към смъртта. С медал за вечност.

 

 

25.10.2015

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наденце, радвам се, че си тук!❣️
  • Болезнено и така актуално!
  • Правилно си го определила. А твоите думи потвърждават търсеното единство между текст и специфичност на изказа.
    Е, май започнах с опити сама да се анализирам, а това е работа на читателя!❣️🌺🍀 Хубав ден от мен!
  • точно! защото глаголът означава действие или движение, а днес животът е скован в безвремие
  • Много ми хареса написаното от теб, че " духовният недоимък се изражда в ръжда", Пепи! За мен интересното в това стихотворение е, че то е безглаголно. Прегръщам те!🤗

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...