Oct 26, 2015, 10:34 PM

Сладко от костилки

  Poetry » Civic
739 2 20

 

 

 

     СЛАДКО ОТ КОСТИЛКИ

 

 

Диагноза: Жив, но в недоимък.

Самотата - с  форма на вретено.

Джоба - празен. А живота - в примка

от десетки сметки неплатени.

 

Чаша вино. Друга. Пак... Бутилка.

А в тефтера низ от вересии.

Друго няма. Дни като костилки.

Като смърт с въже на дълга шия.

 

Вик нечут. И светлина за други.

Перспективи в блян и непрогледност.

Само бръснещ вятър за заслуги

в пътя към смъртта. С медал за вечност.

 

 

25.10.2015

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наденце, радвам се, че си тук!❣️
  • Болезнено и така актуално!
  • Правилно си го определила. А твоите думи потвърждават търсеното единство между текст и специфичност на изказа.
    Е, май започнах с опити сама да се анализирам, а това е работа на читателя!❣️🌺🍀 Хубав ден от мен!
  • точно! защото глаголът означава действие или движение, а днес животът е скован в безвремие
  • Много ми хареса написаното от теб, че " духовният недоимък се изражда в ръжда", Пепи! За мен интересното в това стихотворение е, че то е безглаголно. Прегръщам те!🤗

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...