pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
26.10.2015 г., 22:34 ч.

Сладко от костилки 

  Поезия » Гражданска
557 2 20

 

 

 

     СЛАДКО ОТ КОСТИЛКИ

 

 

Диагноза: Жив, но в недоимък.

Самотата - с  форма на вретено.

Джоба - празен. А живота - в примка

от десетки сметки неплатени.

 

Чаша вино. Друга. Пак... Бутилка.

А в тефтера низ от вересии.

Друго няма. Дни като костилки.

Като смърт с въже на дълга шия.

 

Вик нечут. И светлина за други.

Перспективи в блян и непрогледност.

Само бръснещ вятър за заслуги

в пътя към смъртта. С медал за вечност.

 

 

25.10.2015

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наденце, радвам се, че си тук!❣️
  • Болезнено и така актуално!
  • Правилно си го определила. А твоите думи потвърждават търсеното единство между текст и специфичност на изказа.
    Е, май започнах с опити сама да се анализирам, а това е работа на читателя!❣️🌺🍀 Хубав ден от мен!
  • точно! защото глаголът означава действие или движение, а днес животът е скован в безвремие
  • Много ми хареса написаното от теб, че " духовният недоимък се изражда в ръжда", Пепи! За мен интересното в това стихотворение е, че то е безглаголно. Прегръщам те!🤗
  • Сега всички сме така. Духовният недоимък се изражда в ръжда, а в дните ни като костилки като бездомни котета сами в опашките си се умилкваме...
    Извинявай, че го видях в друга насока, но така го виждам - като писано днес.
    Поздравления!
  • Знаеш ли, Доче, наскоро ми бе присъдена трета награда на национален конкурс, но твоята думичка" бисер" ми е по-скъпа от дипломата и плакета!
    Прегръщам те виртуално с благодарност!
  • "Друго няма. Дни като костилки.

    Като смърт с въже на дълга шия."

    Друго няма...(Има, но нагарча)
    Цялата трапеза е покрита
    с производните на цианкалия.
    Непростимото е че привикнахме...

    Удоволствие ми достави за пореден път и ме замисли, Мария!Как съм пропуснала този бисер!
  • Весе, Мисан, радва ме присъствието ви на моята поетична страничка и добрите думи в коментарите ви! Сърдечно ви благодаря, подействахте ми зареждащо!
  • Талантливо написан поетичен текст с неподправена оригиналност.
    Поздравление и от мен, Мария!
  • Много силно и истинско!Поздравлвния!
  • Радват ме думите и признанието ти, Илко!
    Карина, добре дошла на моята поетична страничка!
  • Много силно и тъжно! Но това е истината за живота на много хора, за съжаление.
  • Ели, погледнах да не си ми писала, с тези гълъбчета си помислих, че това ми казваш.
    А колко много неща режат късове от душата ни, то остана ли още за махане от нея?
    Ани, благодаря, че си обърнала внимание на опита ми да предам синтезирано битието на повечето от нас! Но ми се иска това да не се възприема като снимка от действителността, а като покана за противодействие.
  • За съжаление доста разпространена рецепта за "сладко".

    А тези ти редове са много силни и въздействащи. С малко думи - казано всичко.
    "Чаша вино. Друга. Пак... Бутилка.
    А в тефтера низ от вересии.
    Друго няма. Дни като костилки.
    Като смърт с въже на дълга шия."
  • Ели, чудесно е, че ме навестяваш, мила! Въздействието ми с това стихотворение е малко режещо, но ще ми простиш, надявам се!
  • Мъдростта трябва да бъде подкрепена от действия - тогава е стойностна и жизнеутвърждаваща. Но поздравленията ти приемам с радост!
  • Обичам твоята мъдрост, Мария! Поздравления!
  • Трудно се преглъща и смила такъв костилков живот, колкото и да си му свикнал. Народът ни е изумително търпелив.
    Благодаря, че оставихте добри думи за това житейско пано, момичета!
  • Отлично изпълнение! Силно и горчиво!Това усетих!
Предложения
: ??:??