2 jul 2015, 18:17  

Сладко страдание 

  Poesía » Versos blancos
547 0 1

Самота изпълва
сърцето ми.
Сезонът на щастие
идва към края си.

Забравих как да се боря.
студената душа се настанява,
колекционирайки буркан
от белези.

Тичам и се страхувам
дали и моя ред идва.
Моята огромна мъка е
мое сладко страдание.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • След страданието,човек става по жилав и по издръжлив,а когато любовта потропа на вратата на сърцето,отвори я с все сила и я задръж завинаги!Харесах!
Propuestas
: ??:??