2 июл. 2015 г., 18:17  

Сладко страдание

802 0 1

Самота изпълва
сърцето ми.
Сезонът на щастие
идва към края си.

Забравих как да се боря.
студената душа се настанява,
колекционирайки буркан
от белези.

Тичам и се страхувам
дали и моя ред идва.
Моята огромна мъка е
мое сладко страдание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След страданието,човек става по жилав и по издръжлив,а когато любовта потропа на вратата на сърцето,отвори я с все сила и я задръж завинаги!Харесах!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...