2.07.2015 г., 18:17 ч.  

Сладко страдание 

  Поезия » Бели стихове
556 0 1

Самота изпълва
сърцето ми.
Сезонът на щастие
идва към края си.

Забравих как да се боря.
студената душа се настанява,
колекционирайки буркан
от белези.

Тичам и се страхувам
дали и моя ред идва.
Моята огромна мъка е
мое сладко страдание.

© Димитър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • След страданието,човек става по жилав и по издръжлив,а когато любовта потропа на вратата на сърцето,отвори я с все сила и я задръж завинаги!Харесах!
Предложения
: ??:??