6 ago 2009, 20:21

Сладък, ароматен сън

  Poesía
965 0 1

Чаша с вино към устните поднасяш,

за да забравиш тревогите, които не понасяш.

Вино опияняващо и сладко,

като  ласка, получаваща се рядко!

Стиснал  чаша, отпусната ръката,

извират тихи думи от устата…

Ръката ти се свива – счупваш стъклената чаша,

звънкат стъкълцата, шепнешА защо, защо се плаша?”

Капка кръв червена тупва на земята,

с мускус е примесена таз капка от душата…

И в таз черна вечер луната грее вън,

а ти сънуваш тъжен, сладък ароматен сън!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нощна Сянка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добро ,ама ти мислиш само за алкохол бе миличка ,бъзик уе! суперско и аз съм фенка на алкохола!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...