Чаша с вино към устните поднасяш,
за да забравиш тревогите, които не понасяш.
Вино опияняващо и сладко,
като ласка, получаваща се рядко!
Стиснал чаша, отпусната ръката,
извират тихи думи от устата…
Ръката ти се свива – счупваш стъклената чаша,
звънкат стъкълцата, шепнеш “А защо, защо се плаша?”
Капка кръв червена тупва на земята,
с мускус е примесена таз капка от душата…
И в таз черна вечер луната грее вън,
а ти сънуваш тъжен, сладък ароматен сън!