Пръстен ти ми постави
на ръката снежнобяла
като водна лилия разцъфтяла
и докосна с нежни устни
моята кадифена плът.
И попита ме с поглед, изгарящ от страст,
дали някой ден ще съм съгласна аз.
В очите ти чета копнеж, сила и власт
по една илюзия, по една несбъдната страст.
Щом очи отворих, разбрах,
че всичко е било насън и мечти!
На ръката ми нямаше пръстен!
Нямаше ги и твоите топли очи.
© Галина Бърдарова Todos los derechos reservados