16 jun 2012, 16:18

Славей

  Poesía » Otra
678 0 3

СЛАВЕЙ

 

Притихнали са дървесата

и вятърът не шумоли -

да чуят песента призната

от най-големите певци.

 

В простора трели се преливат.

Поспри! Заслушай се и ти!

От болка се телце превива -

раненото сърце кърви.

 

На розата от шипа хладен

гърдичките си той раздра.

Защо, певецо толкоз славен,

такава участ си избра?

 

Не можеше ли, птичко малка,

с  живота да не се делиш?

И с твойта песен, толкоз сладка,

нас всички да ни веселиш?

 

Нам светъл пример ти остави,

поука ценна завеща:

"Без болка ти не ще направиш

най-хубавите си неща!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...